Конструкция на двигател с директно задвижване

Подобно на стандартните серво мотори, роторът на двигателя с директно задвижване е съставен от железни постоянни магнити. Намотките в статора генерират движещо се магнитно поле, което прилага въртящ момент в желаната посока. Осигурете обратна връзка за позицията към системата за управление чрез въртящ се енкодер.
Има два основни дизайна на статора; Желязно ядро ​​и без ядро. Бобината на статора може да бъде навита около желязното ядро, което увеличава силата на магнитното поле в статора, като по този начин генерира по-висок въртящ момент в по-малките двигатели. Липсата на сърцевина означава, че няма желязо в намотката.
Има два основни дизайна на ротора: вътрешен ротор и външен ротор. Вътрешният ротор има статорни бобини отвън. Противоположната конфигурация е външен ротор със статорни бобини вътре. За даден размер на двигателя вътрешният ротор може да постигне най-високата скорост на ускорение. Външният ротор означава, че двигателят има по-висок инерционен момент, което го прави по-подходящ за управление на високи инерционни натоварвания.
Има два основни дизайна на статор: желязна сърцевина и без сърцевина. Бобината на статора може да бъде навита около желязното ядро, което увеличава силата на магнитното поле в статора, като по този начин генерира по-висок въртящ момент в по-малките двигатели. Липсата на сърцевина означава, че няма желязо в намотката. Въпреки че въртящият момент на двигател без сърцевина е по-нисък за даден размер на двигателя, той може да осигури най-точния контрол на скоростта без компонента на въртящия момент на зъбчатото въртене на пулсациите на въртящия момент.
Трябва да разбира алтернативните решения на двигателя с директно задвижване за дадено ротационно приложение. Най-популярният метод е да се използват планетарни предавки или други технологии за предавки за намаляване на скоростта и увеличаване на въртящия момент. Същият ефект може да се постигне и чрез използване на система от ремъци и шайби. Понякога двете се използват заедно.